Въведение: характеристики и географско положение

Реките Арда и Бяла са част от Източно беломорския район, съставен от реките: Марица, Тунджа и Арда. Река Бяла напуска самостоятелно територията на страната. Тя не е приток на р. Арда и в този смисъл е “самостоятелно поречие”. Нейната площ е сравнително малка (594 km²), има физикогеографските и хидроложките особености на южните - десни притоци на р. Арда и затова в следващите анализи тя ще бъде разглеждана заедно в поречието на река Арда. В този смисъл поречието има водосборна област от 5795 km² и върху него се формира 2507 млн.м³ отток в средна година. Това представлява 16,7% от водосбора и 31,6% от оттока на Източно беломорския район.

Спрямо показателите на цялата страна водосборът на р. Арда е 5,22% от площта и 13,43% от оттока. От тези две цифри се вижда, че този район на страната е сравнително богат на води. Река Арда е третата река в България след Марица и Струма по отток.

От юг водосбора на реката се оформя от границата, минаваща по вододела с реките в Гърция: Сушица и Филиури, вливащи се директно в Бяло море и р. Дяволска - приток на р. Места.

На запад водосбора граничи с реките Тенес дере и Широколъшка - притоци на р. Въча. От север са реките Чепеларска, Чинар дере, Мечка, Каяклийска, Харманлийска и Бисерска - всички притоци на р. Марица. На изток е границата с Гърция и малки притоци на река Марица.

Независимо от ниската й средна надморска височина поречие Арда има най-висок отточен модул от всички български поречия (14 l/s/km²). Близо до нея от големите поречия е само това на р. Места (с 13 l/s/km²).

Значителните водни ресурси и неголямата гъстота на населението създават една много висока водообезпеченост от 7583 м³/ж/год., каквато малко райони в страната имат.

Водосборът на река Арда е най-силно подложен на Средиземноморското влияние. Единствен в страната той е разположен изцяло успоредно на бреговата Беломорска ивица и в непосредствена близост от 40 до 60 км до нея.

От горната особеност произлиза и разпределението по сезони на пълноводията (главно през зимните месеци) и големите размери на високите вълни като резултат от снеготопене и зимни дъждове.

Зимните пълноводия правят р. Арда хидроенергиен феномен, дължащ се на пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата и речното пълноводие. Това съвпадение почти премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите.

Големите водни маси и малките наклони дават отражение върху схемите за използване на водите. Те се свеждат преди всичко до язовирни стъпала по главното русло на реката със значителни полезни обеми без напорни деривации или с къси такива.