Климатът в област Кърджали като цяло е мек и влажен, силно повлиян от близостта на Средиземно море. Средните зимни температури са около 0˚С, а през лятото не надхвърлят 24˚ по Целзий. Меката зима и дългият вегетационен период създават добри условия за отглеждане на втори култури. Тази възможност практически не се използва понастоящем, основно поради недостатъчното овлажняване и необходимостта от изкуствено напояване.
Теренът на областта се прорязва от горното и средно течение на река Арда, заедно с нейните притоци р. Върбица, р. Крумовица и р. Перперек. Река Арда е най-голямата родопска река, десен приток на Марица. Прорязва Източните Родопи и напуска територията на страната.
На нея са изградени три от най-големите язовири в страната:

• яз. "Кърджали"
• яз. "Студен кладенец"
• яз. "Ивайловград"

Близо до с. Кирково, в местността "Варниците" има няколко находища на минерална вода, от които едно е проучено и каптирано. Дебитът на водата е 30 л/сек, а температурата е 22-27° по Целзий. Водата лекува успешно кожни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания. Минерална вода има открита и в района на кв. "Боровец" в град Джебел, като съществува възможност за изграждане на санаториум или балнеолечебен център. Водата е бистра, безцветна, без мирис и с температура 34° С и с дебит 720 дм3/минута.

Водните площи са 2% от структурата на територията на областта. Водният отток на реките в областта се характеризира със снежно-дъждовен режим, есенно-зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Под влияние на значителните пролетно-летни валежи зимното пълноводие преминава във вторично пролетно пълноводие и по такъв начин в режима на реките се формира една обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока.

В област Кърджали се пресичат две фитогеографски зони - средноевропейската и средиземноморската, както и две зоогеографски зони - северната и средиземноморската. Тези условия са причина за изключително голямото разнообразие на редки растителни видове в областта - често се срещат находища на венерин косъм, силивряк, ела, родопска горска майка, дървовидна сина хвойна, джел, пърнар, вечнозелен тракийски дъб, вековен бял бор, вековен зимен дъб. Сред представителите на животинския свят скален орел, белоопашат мишелов, керкенез, египетски лешояд, белоглав лешояд и др.

На територията на област Кърджали се намират четири резервата с национално значение:

• резерват "Казълчирпа" - 170 ха.
• резерват "Боровец" - 360 дка.
• резерват "Чамлъка" - 30 дка.
• резерват "Вълчи дол" - 756,7 ха.

В ловно-стопанско отношение част от горите, устроени към лесничейството са разпределени в 14 ловно стопански района, предоставени на съответния брой ловно - рибарски дружини, обединени в Ловно - рибарско дружество - Кърджали. За същите са разработени ловоустройствени проекти от страна на дружеството. 475,5 ха се числят към образцово ловно стопанство "Студен кладенец" на СС на БЛРС стопанисвано от фирма "Сокол". В държавния ловно-стопански район се води целенасочена и пълносистемна ловно-стопанска дейност. В предоставените ловно-стопански райони на ловно-стопански дружини, основно провежданите мероприятия се свеждат до: ежегодна таксация на дивеча; частично подхранване на дивеча през зимния период, главно на сърната с листник, сено и сол и дивата свиня и дребния дивеч с концентриран фураж; добив на дивечово месо и упражняване на ловен спорт. Главният вид дивеч е диференциран в зависимост от характера и производителността на местообитанията, компактността на горските комплекси и трайността в обитаването. Благородният елен е определен за главен вид дивеч в Безводно, Ненково. Подходящи местообитания за неговото развитие са налице в част от ловно-стопанските райони "Паничково", "Комунига" и "Пчеларово". В останалата част от територията на лесничейството за главен вид дивеч е определена сърната. Дивата свиня и еленът лопатар са третирани като съпътствуващи видове в районите на тяхното обитаване. За муфлона има подходящи местообитания почти във всички части на лесничейството. На този етап неговото развъждане е предвидено само в заградените площи, поради интензивната паша на домашни овце почти из цялото лесничейство. За заека е подходяща цялата дивечопригодна площ, с изключение на скалистите местообитания. Налице са подходящи местообитания за развъждане на кеклик. Ловът на хищници има решаващо значение за ограничаване на отпада и увеличаване прираста на останалия дивеч. Подходящи са условията за организиран ловен туризъм на благороден елен и елен лопатар, фазани, дива свиня, тракийски кеклик и други.

Кърджали е естественият център на Източните Родопи. Неговият район представлява уникална смес от исторически паметници от най-дълбока древност до наши дни, уникални природни феномени, трудно проходими планински масиви и огромни водни басейни.